Sunday, 2017-11-19, 17:50:44 | Welcome Кандидат

Масонство! 3 част

Списък на по-известните евреи в България

през периода 1900-2000 г.

Забележка- В списъка се посочват и такива, които не са 100% евреи, но са с еврейска кръв. В повечето от тези случаи те се чувстват евреи. Освен това според еврейската религия (Талмуда) деца, които са от майка еврейка се считат за 100% евреи.

1. Марко Хаим Фридман ( 1925 г.)

Член на комунистическата партия, партизанин, терорист и атентатор. Бивш търговец на хартия, резидент на нелегалната Комунистическа партия и връзка с ЦК. Като платен комунистически агент участвува в атентата на църквата "Св. Неделя” в София, при който загиват 200 души от цвета на българската интелигенция. Осъден на смърт чрез обесване.

2. д-р Наим Исаков (1875-1932 г.)

Роден в семейството на банкера Исак Б. Давид. Завършва право в Париж. Социалист от 1908 г. Съратник на Димитър Благоев. Един от ръководителите на Задграничното бюро на БКП във Виена след Септемврийското въстание от 1923 г. Участник в Изпълнителния комитет на Коминтерна в Москва. Пребивавал нелегално като агент и шпионин на комунистите, болшевиките и масоните в Германия и Франция.

3. Леон Йосиф Таджер (1903-1941 г.)

Роден в София в семейство на известен адвокат. Учи земеделие във Виена но не завършва. Член на БКП, участвува в нелегална дейност срещу власта, терорист и член на бойна група; взривява железопътни цистерни и складове с гориво. Осъден на смърт чрез обесване.

4. Ана Аврам Вентура (1925-1944 г.)

Член на нелегалната организация "Макаби”, съратничка на ремсистката Тинка Джанин. Секретар на градския комитет на РМС в гр. Русе. Партизанка; участвува в терористични акции, подкупва полицаи и извършва саботаж във фабрика ”Жити”. Убита при престрелка с полицията в поредна акция.

5. Емил Шекерджийски (1944 г.)

Младежки деятел, журналист, революционер от болшевишки тип, партизанин-терорист от Кюстендилския отряд. Убит заедно с още двама терористи, от жандармерията по време на престрелка.

6. Менахем Алберт Менахем (Менахо Менахемов)

Опасен комунист-терорист (преди 1944 г.), член на БКП.

7. Менахем Леон Папо (Мико Папо)

Известен терорист, участник в бойните групи срещу властта преди 1944 г., член на БКП.

8. Самуил Мефано

Комунист, развиващ подривна дейност. Участвува в образуването на Ямболската комуна от 1919 и 1921 г.

9. Хаим Юда Пизанти ( - 1938 г.)

Член на Видинския окръжен комитет на БКП, участвувал в Ломската комуна (1919 -1923 г.) заедно с Яко Бенарой и Рабено Леви. Политемигрант в СССР.

10. Аврам Яков Албухайре (1884-1924 г.)

Активен деец на БКП, участник в акции срещу властта и държавата. Загинал през 1924 г.

11. Виолета Якова Албухайре (1884 -1924 г.)

Терористка, участник в бойните групи срещу властта, член на БКП.

12. Мати Рубенова

Терористка, участник в бойните групи срещу властта преди 1944 г. Член на БКП.

13. Раймонд Вагенщайн – терорист, участник в бойните групи срещу властта преди 1944 г., член на БКП.

14. Настя Исакова (1881-1962 г.)

Съпруга на д-р Наим Исаков, член на женското социалистическо движение.

15. Фрейда Хербел (1876-1950 г.)

Съпруга на Матю Хербел, член на женското социалистическо движение.

16. Бети Данон

Ятачка, предоствяла явки и тайни квартири на терористи от бойните групи на БКП и РМС преди 1944 г.

17. Насим Барух

Интербригадист в Испания през гражданската война.

18. Леон Анави – интербригадист

19. Виктор Барух Меворах - интербригадист

20. Жак Ажер - интербригадист

21. Рубен Аврамов-Леви - интербригадист

22. Янто Давидов Канети - интербригадист

23. Сара Ково - интербригадистка

24. Цезар Ково - интербригадист

25. Исак Можев - интербригадист

26. Роберт Ешуа Меламед - интербригадист

27. Сами Яков Асса - интербригадист

28. Давид Давидов - интербригадист

29. Шарло Берджик – интербригадист

30. Насим Барух – интербригадист

31. Исак Бехмоарш – интербригадист

32. Хари Ешкенази – интербригадист

33. Йосиф Елазар Йосифов – интербригадист

34. Давид Натан Соломонов – интербригадист

35. Бела и Алберт Алмалех

Членове на БКП, в тяхната квартира е действувала нелегална радиостанция за подривна и дестабилизираща властта дейност преди 1944 г.

36. Лиза Кало (1907-1943 г.)

Партизанка – терористка, убита при престрелка с властите, член на БКП

37. Жак Натан - политически секретар на БКМС през 20-те години, привлечен в ЦК на БКП за работа по подривната дейност и сваляне на законовата власт преди 1944 г.

38. Бенямин Дубавицки (Беньо Дубавици) (1912-1942 г.) - син на руски емигранти - евреи; комунист-терорист, убит от властите при престрелка.

39. Буко Юда Коен (1888 г.) - комунист, кмет на Новозагорската комуна.

40. Соломон Лазаров Голдщайн (1884 - 1968 г.) - член на БРСДП (т.с.), емигрант във Франция, където през 1915 г. става член на РСДРП (б.). Имал е тесни връзки с Ленин; умира в Москва.

41. Диана Саранга - от гр. Пловдив, партизанка - терористка преди 1944 г.

42. Сабетай Гарти - партизанка - терористка преди 1944 г.

43. Сузи Герон - партизанка - терористка преди 1944 г.

44. Марко Деколо - партизанин - терорист преди 1944 г.

45. Май Джалдети - партизанин - терорист преди 1944 г.

46. Адолф Фабрикант - нелегален печатар и революционер-комунист. Издава нелегалните "Информационен бюлетин" и "Отечествен фронт" в София, заедно с евреина Алексей Шелудко, участвуват в разпръскване на подривни позиви в кината (прeди 1944 г.).

47. Роза Фитерман - ятачка, предоставя нелегални квартири за терористи от бойните групи преди 1944 г.

48. Жак Йона - солунски евреин, дошъл в София за да развива нелегална подривна дейност в БКП през 30-те години. Като гръцки поданик е депортиран от германците в лагер.

49. Мойсей Лазаров Голдщайн (1893-1923 г.) - брат на съратника на Ленин - Соломон Голдщайн. Активен деец на БКП и участник в Септемврийското въстание (антидържавен метеж). Разстрелян от властите за терористична антидържавна дейност.

50. Маир Джалдети - партизанин - терорист, ликвидиран от властите (от Пловдив).

51. Ездра Мордехай - партизанин - терорист, ликвидиран от властите (от Пловдив).

52. Израел Маир Илел - партизанин - терорист, ликвидиран от властите (от Пловдив).

53. Султана Исак Пизанти (1885-1942 г.) - социалистка, съпруга на Хаим Пизанти и майка на Рената Натан. Умряла от глад в Ленинград.

54. Йосиф Хаим Бенбасат (1908-1944 г.) - партизанин - терорист от бригадата "Чавдар", ликвидиран от властите.

55. Лиячи Самуил Франсез (1896-1931 г.) - член на БКП, участник в подривното нелегално движение против държавата.

56. Матю Кербел (1872-1952 г.) - деец на социалистическото революционно движение, член на БКП.

57. Исак и Яко Алболах (- 1944.) - братя партизани - терористи от Чирпан. Ликвидирани от властите.

58. Изи Аврам Герон - партизанин - терорист от Пловдив. Ликвидиран от властите.

59. Алберт Хаим Бенвенисти - терорист от Пловдив. Ликвидиран от властите.

60. Хаим Моис Чичек - терорист от Пловдив. Ликвидиран от властите.

61. Д-р Фаденхехт - член на Управителния съвет на Франко-белгийска банка (1934 г.), масон; крупен "специалист" по финансови измами и далавери.

62. Рахамим Куюмджийски - масон, подставено лице във финансови измами (1934 г.), от "петата колона".

63. Д-р Соломон Алкалай - масон (1934 г.)

64. С. Арие - масон (1934 г.)

65. Г. Арие - масон (1934 г.)

66. Захари Алкалай - масон (1934 г.) - финансист.

67. Ал. Алкалай - масон (1934 г.).

68. Ал. Клайн - масон (1934 г.).

69. Д-р Б. Навон - масон (1934 г.).

70. П. С. Фридман - масон (1934 г.).

71. И. Фридман - масон (1934 г.).

72. С. Юлзари- масон (1934 г.).

73. Жак Асеов - масон (1937 г.).

74. Аврам Афталион - масон (1937 г.).

75. М. Ардити - масон (1937 г.).

76. Исак Барух - масон (1937 г.).

77. Елия Басан - масон (1937 г.).

78. Арон Бераха - масон (1937 г.).

79. Д-р М. Бурла - масон (1937 г.).

80. П. Враджали - масон (1937 г.).

81. Д-р П. Епелбаум - масон (1937 г.).

82. Д-р Б. Клайн - масон (1937 г.).

83. С. Мезан - масон (1937 г.).

84. Д-р Исак Менахемов - масон (1937 г.). Бенеберитска главна ложа ХVII.

85. Д-р Цемах Рабинер - масон (1937 г.). Бенеберитска главна ложа ХVII и равин.

86. Д-р Бернар Розенфелд - масон (1937 г.) от София. Бенеберитска главна ложа ХVII.

87. Аврам Вентура - масон (1937 г.) от Русе. Бенеберитска главна ложа ХVII.

88. Исак Исакович - масон (1937 г.) от Русе. Бенеберитска главна ложа ХVII.

89. Соломон Паси - масон (1937 г.) от Пловдив. Бенеберитска главна ложа ХVII.

90. Давид Хасон - масон (1937 г.) от Бургас. Бенеберитска главна ложа ХVII.

91. Аврам (Мамо) Сабетай Афталион (1886 -1968 г.) - роден в Русе, специализира в Англия, следва търговско училище във Виена. През 1912 г. основава масонската ложа "Зигмунд Бергел" в Русе. Премества се в София, където членува в масонската ложа "Зора".

92. Ели Исак Сиди (1860-1953 г.) - основател на еврейската масонска ложа в България "Бней-Брит" - ложата "Мицпе, 466" (1897 г.), масон - счетоводител.

93. С. Нахмияс - масон от ложата "Дунавска звезда" в Русе.

94. Елия Арие - масон от ложата "Заря".

95. Аврам Кордови - масон от ложата "Заря".

96. Сасон Алкалай - основател на кооперативно - спестовно масонско дружество "Сговор".

97. Елия Арие - основател на кооперативно - спестовно масонско дружество "Сговор".

98. инж. Исак Фридман - масон.

99. Рубен Джераси - един от първите масони в България.

100. Аврам Афталион - масон - банкер.

101. Анжел Кордова - масон.

102. Исак Афталион - масон.

103. Самуил Юлзари - масон.

104. Йосиф Хербст (1875-1925 г.) - публицист, ликвидиран за чифутските си писания и разлагаща дейност.

105. Пейсах (Петър) Израелевич Габе (1860-1926 г.) - руски евреин, едър чифликчия в Добрич, влиза в политиката и се кандидатира за народен представител. Изявен ционист. Баща е на поетесата Дора Габе.

106. Д-р Ашер Ицхак Хананел (1895-1964 г.) - равин, роден в Шумен. Завършва юридически факултет във Виена и равински семинар в Бреслау с докторат. Ционист, арестуван и съден.

107. Моше (Мошоначи) Шмуел Таджер (1832-1913 г.) - съдия в общински съд, назначен от турците. През 1891 г. Става главен равин.

108. Якир (Пресиадо) Ицхак Бакиш (1828-1910 г.) - председател на религиозния съд и хазан в "Кейла де Лос Грегос". През 1886 г. е назначен за главен равин на България, ционист.

109. Д-р Цемах Рабинер ( - 1936 г.) - равин в София (1902 г.) и в Пловдив (1907 г.). Член на Ц. К. на Ционистката организация.

110. Рафаел (Руолф) Азриел Ардити (1875 -1958 г.) - роден в Шумен, равин.

111. Рахамим Асео - банкер, Българо-палестинска банка (1924 г.).

112. Аврам Исак Леви - банкер, Българо-палестинска банка (1924 г.).

113. Шеломо Кокашвели - банкер, Българо-палестинска банка (1924 г.).

114. Леон Коен - софийски адвокат, банкер в банка "Геула" (1928 г.).

115. Ели Бохор Барух - счетоводител в евпейска кредитна кооперация "Народен труд" (1932 г.), далавераджия.

116. Борис Н. Асеов - банкер, член на управителния съвет на Еврейска кооперативна банка "Шалом" (1932 г.), финансови машинации.

117. Нисим Л. Илел - банкер, председател на банка "Геула" (1934 г.), град Ямбол.

118. Йосиф Варсано - банкер, председател на банка "Геула" (1937 г.).

119. Исак Хаин Синтов - банкер, председател на Еврейска кооперативна банка "Шалом", София (1937 г.).

120. Хаим Кордова - банкер, председател на Проверителния съвет на банка "Геула" (1940 г.), Ямбол.

121. Аврам Алфаса - банкер, председател на банка "Кармел" (1941 г.), София.

122. Д-р Самуил Шейнин - доктор по право (1926 г.).

123. Пресиадо (Якир) Аврам Романо (1865-1933 г.) - адвокат-ционист, ръководи дружество "Цион" в град Пловдив, главен комисар на Еврейския национален фонд в България (1922-1930 г.).

124. Д-р Израел Моше Калми (1885-1968 г.) - завършва Юридически факултет в Германия, адвокат в Русе, участвува в дружеството "Малбиш Арумим", свързан с полк. Таджер.

125. Проф. д-р Нисим Меворах (1891 г.- ) - адвокат, дипломат, общественик и държавник, майка му е Роза Алфандари, от 1920 г. е член на БКП. Уважава властта на комунистите в България.

126. Манчо Рахамимов Мошев (1902-1986 г.) - юрист, партиен деец, член на БКП, участва в нелегалните групи; съдия "народен обвинител" в VII състав на Народния съд след 09.09.1944 г., "палач в тога".

127. Пепо Менахем Коен - юрист, завършил в Софийския университет (1936 г.), съдия - главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г.

128. Еми Барух - съдия - главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г.

129. Манчо Рахамимов - главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г.

130. Йосиф Кутев - главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г.

131. Исак Данон - главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г.

132. Д-р. Азаря Бохор Джалдети (род. 1923 г.) - роден в Пловдив, лекар, асистент в нервно-психиатрична клиника. Осигурява "местопребиваване" на противниците на БКП.

133. Проф. д-р. Емил Елиезер Коен (род. 1909 г.) - роден в Пловдив, ръководител на катедра "Очни болести", специализация в СССР (1960-1963 г.). Член на БКП.

134. Исак Соломон Паси (род.1928 г.) - роден в Пловдив, завършил право в Софийския университет (1950 г.); асистент в катедра по "Марксизъм - ленинизъм" (1952-59 г.); кандидат на философските науки (1957 г.); дисертация "Г. В. Плеханов и марксическата естетика"; потомствен масон; член на БКП; сътрудник на ДС и цензор на литература и учебници за университетите; баща на "атлантика" Соломон Паси.

135. Соломон Исаков Паси - почетен президент на Атлантическия клуб - България, внук на масон от най-висша 33та степен, масон, член на СДС; радетел на идеята "България в НАТО" и "България - бананова република"; човек от висшия ешелон на "петата колона" в България.

136. Жана Езра Мелхова (род. 1922 г.) - родена в София, завършва английска филология в Софийския университет, специализации в Англия и САЩ; гл. асистент и доцент в СУ. Член на БКП.

137. Паулина Юрай Пиринска (род. 1914 г.) - родена в Ню Йорк, завършва гимназия "Джулая Ричман" и педагогическа икономика в университета "Бернард Барух", преподавател по английски език в СУ "Климент Охридски" (от 1953 г.); доцент (от 1973 г.), член на БКП, майка на Георги Пирински.

138. Георги Пирински - роден в САЩ, виден комунистически деятел, член на БКП (БСП), член на Висшия съвет на БСП, бивш министър на външните работи, играч от "задкулисния отбор".

139. Д-р Ашер Хананиел - главен равин в България (1947 г.); организира създаването на Еврейския културен институт към Централната консистория на евреите в България през 1947 г. (измисляне на чифутска "култура"!). Съорганизатори Ели Ешкенази, д-р Симон Маркус и др.

140. Жак Натан Примо (1902-1974 г.) - роден в София, виден комунист - революционер, идеолог на червените палачи. Политически секретар на БКМС през 20-те години; член на ЦК на БКП; завършил Икономическия факултет на РАНИОН - Москва (1928 г.); доцент 1947-48 г. (БАН); хоноруван професор 1948-49 г.; редовен професор 1949-52 г.; академик 1961 г. (завършен палач и гад). Партиен функционер от висшия ешелон на власта, историк, и икономист; председател на Еврейския ОФ комитет; член на цензорната комисия по идеологическа чистота на всекидневния и периодичния печат; идеолог-фалшификатор на българската историческа наука.

Масонът Иван Ведър спасил Русе от опожаряване

В рода на възрожденеца има инженери и университетски преподаватели

Галина Минчева

Професор д-р Йордан Ведър е от малкото българи, които познават рода си с няколко поколения назад. Историята на фамилията му е изключително интересна. В нея влизат имената и делата на личности, дали много за националното ни Възраждане. Неговият прадядо Иван Ведър има житие, достойно за роман. Достатъчно е да се спомене, че той спасява град Русе от опожаряване по време на Руско-турската война и е основател на първата масонска ложа у нас. "Повечето хора обикновено се хвалят с дедите си - казва професорът, а според мене дедите ни трябва да могат да се похвалят с нас."
-------------------------------------------
Йордан Ведър е доктор на изкуствознанието, професор по реторика, директор на Центъра за образователни услуги към СУ "Св. Климент Охридски". Според Ведър реториката е единствената комплексна наука, която се занимава с мнението на човека. "Навлизаме във века на информацията без граници, затова техниката на словесното общуване е изключително важна за всички ни", твърди ученият. Докато Ведър чете лекции и ръководи курсове, семинари и групи за тренинг по реторика, публична реч, бизнес комуникации, говорна култура, постановка на глас, словесно изпълнителско изкуство и др., неговата дъщеря Олимпия е преподавател по мениджмънт. Когато Олимпия навлиза в академичното поприще, всички казват, че отиват на лекции при дъщерята на проф. Ведър. "Днес повечето говорят, че отиват при бащата на Олимпия. Това е и моята най-голяма награда", изповядва ученият.
Другата му дъщеря, Инна, е като многоръкия Буда. Тя е техник-енергетик, бакалавър педагог и магистър по социален мениджмънт. И при двете дъщери на Ведър контактите с хората са основното в техните професии.
Това, над което професорът работи от години, е реториката като система и системата на реториката. Темата за публичната реч е същността на неговите лекции. Главно правило за Ведър е, че човек първо трябва да мисли, а после да говори. Той се дразни от факта, че нашите политици първо говорят, а после мислят. "Затова - казва Ведър - аз уча студентите си на обратното." Йордан Ведър е първият наш хабилитиран преподавател по реторика. Той завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и специализира театрална педагогика и педагогика на висшето образование в Санкт Петербург. Професорът е автор на първите университетски програми и учебни помагала по реторика, а също така и на програмата, по която военните училища въвеждат реториката като задължителен предмет.
Ученият разказва с любов за хората от своето минало, които са го оформили пряко или косвено като личност. Между тях на първо място той поставя своя прадядо. И има защо. За него той е чел спомените на дядо си и на своя баща, а също така и на съвременниците му.
Прадядото на професора е големият възрожденец от Русе Иван Николов Ведър (1827-1898). Животът му е богат на събития. Той е пропътувал почти целия свят. Рожденото му име е Данаил, но тъй като убива един турчин, който се гаврел с баща му, сменя името си с Иван и се озовава чак на остров Малта. В Ла Валета Иван учи в протестантски колеж, като усвоява много европейски езици, а също така латински и различни арабски наречия. За изненада на всички младият мисионер става моряк на английски търговски кораб, с който пътува между Лондон и Мелбърн. През 1852 г. той заживява в Измир, където преподава езици на синовете на турските първенци. По време на Кримската война Иван Ведър обикаля турските черноморски пристанища, като се предполага, че изпълнява разузнавателни задачи в полза на Русия. След време се установява като преподавател на езици в Роберт колеж в Цариград. Тук той се запознава с Митхат паша и става негов добър приятел. С височайшата му препоръка попада на работа като преводач в управлението на Цариградската полиция, във Вътрешното и във Външното министерства. Така Ведър получава достъп до огромна информация, която предоставя на руските дипломати в турската столица. Появява се опасност неговата истинска дейност да бъде разкрита и той заминава за Букурещ, където следва в Медицинско училище. Професорите д-р Протич и д-р Атанасович харесват слънчевия му характер и го наричат "Ведрий Иван". Така те стават кръстници на новата му фамилия.
След това животът на Иван се занизва като пъстра броеница. Работи известно време като търговски представител в Манчестър. Връща се в Русе и дава огромна сума пари за Легията на Раковски. През 1863 г. се оженва за Стояна, дъщеря на големия русенски майстор Уста Хаджи Станчо Драгошинов. След сватбата младото семейство заминава за Цариград, където Иван Ведър е кореспондент на различни европейски вестници и преподава езици в Роберт колеж. През 1863-65 г. той е приет като свободен зидар в английската Ориенталска ложа и получава номер 687. По-късно достига до 33-а, най-висока масонска степен. Благодарение на този факт английският консул в Цариград го препоръчва на англичаните, работещи по проекта на жп линията Русе-Варна. Ведър се връща в България и става най-уважавания гражданин на гр. Русе. Валията Митхат паша, който също е брат-масон, го взема за свой секретар по "вънкашната кореспонденция". Все по това време Ведър другарува с Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Тома Кърджиев и Никола Обретенов. За Захари и Тома той е нещо като наставник. Благодарение на него бъдещият автор на "Записки по българските въстания" овладява четмото и писмото и става помощник-библиотекар в прочутото русенско читалище "Зора". Иван помага финансово на Ангел Кънчев да следва в Белград и Табор, а чрез Иларион Драгостинов и Стефан Стамболов подпомага и Старозагорското въстание.
В края на август 1877 г., както пише в спомените си синът на Ведър - Димитър, турците решават да изтребят населението на гр. Русе. Жените и децата са събрани в Саидпашовата бахча, а дръвниците са готови. Тогава 50-годишния. Иван излиза от обградената си къща, като плаща с торба злато. По пътя към коменданта Делавер паша той взема със себе си италианския консул Енрике де Губернатис и отива при турския военачалник, който се оказва масон от Египетска ложа. "Един жест на Ведър - разказва в спомените си неговият съвременник, публицистът Никола Шиваров, едно движение на дясната ръка извършва чудото. Пашата разбира, че пред него стои масонски брат от по-висша степен и отменя зловещата заповед. Башибозукът е разгонен, а населението преминава под охраната на редовния аскер. С това Ведър спасява над 4000 русенци от сигурна гибел, а гр. Русе - от опожаряване. След Освобождението по ходатайството на Иван генерал Тотлебен, за когото пък се говори, че бил масон от немска ложа, награждава Делавер паша с орден за човешката му постъпка.
Обиколил много свят, видял и научил много, през 1880 г. Ведър урежда в Русе откриването на първата масонска ложа в България - Etoile des Balkans (Балканска звезда), номер 134. До 1882 г. ложата наброява 27 членове, между които Захари Стоянов, Никола Обретенов, Тома Кърджиев, генерал Върбан Винаров, Йосиф Клайн и др. В тази ложа инкогнито членува и княз Александър Батенберг. Най-висока е степента на Иван Ведър. Братята действат, ръководени от девиза: "Свобода, равенство, братство!" Не случайно, в края на своя живот, Ведър приписва всичките си имоти на държавата, като казва, че на децата си е дал достатъчно: образование и възпитание.
Неговият син Димитър е не по-малко активен от баща си. Следва в Брюксел, Лион и Хановер и завършва машинно инженерство. До края на живота си работи за издигането на българските железници на европейско ниво. Димитър достига до 30-степен в английска масонска ложа. Той е създател и Майстор на Великата масонска ложа в България през 1914 г. Успоредно с това основава гимнастическите дружества в България и съюза "Юнак".
Единият от синовете на Димитър - Иван, който е инженер лесовъд, запазва спомените на рода си, като ги допълва и събира в няколко неиздадени тома. Неговият син - проф. Йордан Ведър, казва: "Аз не съм масон, но искам да споделя, че никой от първата и втората вълна масони като прадядо ми, дядо ми и баща ми не славослови с думи и перо ни Запада, ни Изтока. Защото когато се накланяме прекалено много на една страна, оголваме другата..."
Видео
Глас народен
Колко често посещавате сайта?
Total of answers: 646
Недопустимо






Приятели




  • eNationalist Topsites




  • Enter the Top 88 Websites and Vote for this Site!!!


    White Patrol






  • Календар
    «  November 2017  »
    SuMoTuWeThFrSa
       1234
    567891011
    12131415161718
    19202122232425
    2627282930